Бавно, със тътрене и олюляване
в банята влизаш за „обезводняване“
и там напипвайки с чехъл бидето,
плавно се връщаш от сън в битието.
Ех, несравнима е тази минута,
дето с най-мъжкия кеф е прочута:
Леко разкрачен, затворил очите,
със облекчение пускаш водите.
После не се престараваш с изтръскване,
закона мъжки го знаеш до втръсване:
И най-умело дори да се пипа,
капката сетна остава за слипа.
В края приключва се всичко приятно –
с вкарване к’вото там имаш обратно.
Но отлепиш ли от гурели клепка
мярваш пред себе си няк’ва отрепка:
„Кхм… Добро утро,
небръсната мутро!“ –
грухваш на онзи оттам, в огледалото,
ала извръщайки поглед, със бялото
виждаш оттатъка изображението
да те повтаря и… Да, положението
схващаш след няколко мига едва,
че на блаженството краят е т’ва.
Почва незнайно кое повторение
пак, на единствения епизод
от най-най-скучното произведение
с име „Един ден от моя живот“.