Пред олтар сякаш паднал съм на колене
и „Сезам, разтвори се!“ прошепвам.
Тайнството ѝ бих искал да видя поне –
поглед вперил съм в нея, не трепвам.
Изчервена от срам, се открехва Сезам,
та в съкровищницата да вляза.
Не да вземам, а перлите си да ѝ дам –
няма как, с този дан съм наказан.