Петър Петров

Госпожи и господа,

На 29 март 2012 г. ние, народните представители от 41-во Народно събрание, сложихме точка на безумието АЕЦ „Белене“:

Не го спряхме, не го замразихме, не наложихме мораториум. Прекратихме го! Причините, залегнали в мотивите на този акт са валидни и днес точно толкова, колкото и тогава. Те са като гравитацията – не зависят от нечие желание. Тяхната тежест и непоклатимост не се е променила и няма нови обстоятелства, които биха могли да го направят. Нито сеизмичният риск, нито технологичната архаичност, нито непоносимата цена на експеримента, нито енергийната зависимост на страната са изчезнали.

Колеги,

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.

Грешката от 1981 г. не се поправя с продължаването ѝ. Така тя само расте. Вслушайте се в експертите. Този проект не само не ни е нужен. Той е вреден и опасен. Той не е пробив в националната ни сигурност, а разстрелът ѝ. Той извежда насила България от нейния дом и я депортира в степите. Той е корупция без граници, агония без край, бремето, а може би и ужасът, на които обричаме нашите наследници.

Преди да предприемете каквото и да било по съживяването на това чудовище, си спомнете, че не друг, вашите деца и внуци ще трябва да живеят с него. Отговорността, която носите, не е пред партията или нейния лидер, а пред тях, пред идните поколения на България, пред нейното Бъдеще. Само към тях имате дълг.

Не им го причинявайте, няма да ви го простят!