Рубрика
„Коментари“

Боиш се да не стане гей?

Страх те е, нали? Разбираемо е. Имаш една рожба, и не понасяш мисълта, да ѝ се случи нещо лошо. А взеха да разправят едни страхотии, как щели да учат децата още в детската градина, да си избират момче ли да са или момиче. Как някаква джендър идеология ни налагали от Европа. Как искали да ни съсипят ценностите и морала… Ти нямаш време да се задълбаваш в детайли кое какво е и първата ти реакция е да предпазиш детето. Затова искам да те успокоя. Чуй ме.

Забележителен е ажиотажът в родните партийни кошери, след новината за появата на „Да, България!“. Притеснението е очевидно, но изразът на това притеснение е странен: повсеместно вайкане, за това, че не можело да се определи разположението на новия субект върху политическата координатна система. Като че ли това е най-важното.

Свобода

Силата да си свободен

Уважаеми колеги от 41-то НС, които все още сте депутати,

Разбирам, че следите изявите ми във ФБ и те предизвикват бурни реакции у вас, до степен да избухвате от гняв. Пиша този пост, защото виждам, че имате нужда от него. Макар че той е адресиран конкретно до човека, който ми звъня вчера, всъщност е до всички ви. Надявам се ще се опитате да разберете какво ви казвам.

Вгледайте се внимателно, има ви.

Не, не сте този в кръгчето. Няма как всички да сте този човек. Той е един. Вие сте някъде сред другите. Потърсете се.

Как мислите, дали българска политическа партия може да проведе конференция, на която препълнилите залата делегати, в продължение на повече от 9 часа слушат с притаен дъх речи, но не защото такава е партийната повеля, а просто защото им е страшно интересно? Абсурд?

А какво ще кажете, ако на същата тази конференция лидерите не само че държат речите, свободно, без да четат, ами при това го правят на английски език?

За начало на този разказ може да се ползва моментната несъобразителност на един политик от висшия ешелон на БСП, да остави за кратко извън джоба си флашката, на която държал целия си бизнес архив (ах тези флашки!). Това било достатъчно някой да прояви интерес и да копира съдържанието ѝ. Така опасните тайни станали достояние на хора, които в никакъв случай не би трябвало да знаят за тях.