Авторът

Моето пътуване започна в края на 1955 г. Нашите искаха да порасна голям, да стана инженер и да бъда сериозен. Това било толкова важно, че ме преведоха на бегом през детството. Така в него, заедно с играчките, останаха и рисуването и мечтата да свиря на пиано.

В крайна сметка станах инженер, който свири на компютърна клавиатура и рисува с програмен код. Обаче с „Бързо, закъсняваме!“ човек не пораства. Скочих при възрастните, а останах хлапе. Отначало не разбирах разликата. Обикалях света. Събирах шарени камъчета от живота. Отгледах си гарджета. Научих ги да летят. Голям, а непораснал се съгласих дори да вляза в политиката… Наивник. Тогава осъзнах какво е герой на Pixar, да се озове в продукция на Hustler.

Всъщност, като се замисля, загубих всичките си битки със света на хората от порнографския филм. Но понеже не възприех целите и средствата им, си внушавам, че това е победа. Все пак в тези битки научих, че разума и съвестта трябва да се слушат и че свободата тежи, но е по-добре да я носиш, даже да те е прегърбила. Иначе не си човек.